Какво се случва в Холивуд, че да подготви почвата за забележителна редица филми като „Кръстникът“, „Чайнатаун“, „Шофьор на такси“, „Нашвил“, „Разярения бик“, и „Челюсти“? „Волни ездачи, разярени бикове“ (издатeлство „Litus“) на Питър Бискинд отговаря на тези въпроси и разкрива изумителни истории от снимачната площадка.
Волни ездачи, разярени бикове – Питър Бискинд
Книгата – язвителна и изпълнена с новини и малко известни факти – разказва за възходите и паденията на най-добрите режисьори. Питър Бискинд ще разбие илюзиите на всеки, който все още вярва, че незабравимите филми са дело на артистични гении-светци. За всички останали това е коктейл от клюки, пропилени кариери и признания с горчивината на десетилетия вражди. Режисьори като Мартин Скорсезе, Франсис Копола, Джордж Лукас, Стивън Спилбърг, Уорън Бийти, Робърт Олтман, Били Фридкин, Питър Богданович и т.н. си припомнят опияняващата атмосфера на онази епоха, в която изглежда, че всичко е възможно – а после изведнъж вече не е.
Книгата описва плачевното състояние на студиата в края на 1960 г.: след „Волният ездач“ и Денис Хопър почти всеки, който изглежда, сякаш е спал с дрехите, носи шарена кърпа около главата си, захапал е джойнт и има тридневна брада, си е направо за някое студио. Културния и политически контекст също оказва своето влияние – движението за граждански права, движението против войната във Виетнам, Уотъргейт… Това време на лудост продължава само десетилетие, но какво десетилетие само! Движението на бунтарите се дави от облак марихуанен дим и рухва под тежестта на собствените си хитове и успехи. В този процес мнозина, които започват, решени да направят сериозни филми, почти се самоунищожават (а някои действително успяват). Кокаинът, съчетан с ненаситност, високомерие и ламтеж за власт и пари, разбиват кариерите на невероятно голям брой от тези режисьори, продуценти и актьори.
Питър Бискинд е американски културен и филмов критик и историк, журналист, бивш главен редактор на списание „Премиър“ (1986-1996) и автор на книги за живота в Холивуд. Той е редактор във „Ванити Феър“. Негови публикации се появяват в редица култови издания, като „Ролинг Стоун“, „Пари Мач“, „Нейшън“, „Ню Йорк Таймс“, както и във филмови списания като „Сайт енд Саунд“ и „Филм Куортърли“; бил е главен редактор и на сп. „Американ Филм“. Книгите му са преведени на повече от тридесет различни езика. Идеята за „Волни ездачи, разярени бикове“ го спохожда, докато интервюира холивудски звезди. Бискинд е израснал и е прекарал младостта си в Манхатън, обсебен от филмите на няколко десетилетия и се среща многократно с култови фигури от киноиндустрията. „Говореха за 70-те години с огромна носталгия“ – казва той.
Мартин Скорсезе за наркотиците:
Друсах се здраво, защото исках да опитам от всичко, исках да стигна до предела, и да видя дали ще умра.
Денис Хопър за „Волният ездач“:
Проблемът с кокаина в САЩ наистина е моя вина, защото преди „Волният ездач“ на улицата нямаше кокаин; след „Волният ездач“ вече беше навсякъде…
Джордж Лукас за „Междузвездни войни“:
Филмите, на които си хапваш пуканки винаги са били върхът. Защо хората отиват да ги гледат? Защото са глупави? Това не е моя вина.
Волни ездачи, разярени бикове – Питър Бискинд
Вземи книгата ТУК
ОТКЪС
Един ден Хопър, Фонда и драматургът Майкъл Макклър идват в офиса на „Рейбърт“, за да предложат идея за филм. Ей Ай Пи ги мотаят с Волният ездач, а в същото време няма друга компания с всичкия си, която да даде пари на лошото момче Хопър, за да режисира филм. „Знаете го Денис – смее се Никълсън. – Няма как някой да му тикне пари в ръцете и да каже: ‘Няма проблеми’, нали ме разбирате?“
Рафълсън се е запознал с Хопър в Ню Йорк покрай Бък Хенри. Боб буквално се спъва в него – той лежи на пода по време на купон в апартамента на приятелката на Бък в Ист Вилидж. Хопър предлага на Рафълсън пиесата на Макклър „Кралицата“, в която действащи лица са водещи фигури от администрацията на Линдън Джонсън – самият Джонсън, Макджордж Бънди, Дийн Ръск и Робърт Макнамара – облечени в бели тоги с мъниста, докато ядат раци и планират убийството на Джон Кенеди. Шнайдер влиза, накуцвайки с гипс на крака, и сяда на бюрото в далечния край на стаята. Фонда и Хопър се канят да отидат в офиса на Никълсън, за да изпушат един джойнт, но Рафълсън ги запознава с Шнайдер, като представя Хопър така: „Този тип е напълно луд, но аз абсолютно му вярвам и мисля, че той ще направи страхотен филм за нас.“ Шнайдер ги оглежда – Хопър, нисък и мургав, с мръсни дънки и яке, брада, коса, вързана на опашка, и лента през челото, очите му се стрелкат във всички посоки, озарени от параноичен блясък, челото му е разсечено като с нож от голяма бръчка; Фонда, висок и приличащ на щъркел, е като копие на баща си, с изключение на дългата руса коса, опърпаното яке и мокасините от необработена кожа – и изслушва идеята им. „Кралицата“ като филм е нещо прекалено дори за Бърт и Боб, а когато Хопър поисква 60 000 долара, Рафълсън сменя темата: „Какво става с филма ви с моторите?“ Фонда отговаря: „Ами, Ей Ай Пи ни размотават, човече, постоянно ни вкарват някакви ограничения; нещата не изглеждат добре.“
„Марш оттука, отивайте да говорите с Бърт.“ Те така и правят и Бърт се съгласява да финансира „Самотниците“ – това все още е името на филма, с 360 000 долара. Той няма подготвена сделка със студио, което да разпространява филма, и дава лични пари за филма на Питър и Денис, въпреки че и двамата нямат нито опит, нито история като режисьор и продуцент, но за сметка на това имат репутация на проблемни хора. С други думи, воден единствено от инстинкта си, Шнайдер сяда съвсем в края на един много тънък клон. Нещо повече, той им обещава, че няма да им се меси. Идеята на „Рейбърт“ все пак е да се даде власт на режисьорите. По-късно, дори когато Бърт не е съгласен с кастинга във филмите си, той отстъпва с думите: „Кой казва, че ние сме прави?“
С по единайсет точки за всеки (не е ясно дали Саутърн също е имал дял), а Шнайдер – с останалите, Фонда и Хопър са готови да започнат работа. Бърт лично им написва чек за 40 000 долара, така че Хопър да може да заснеме някои сцени по време на карнавала „Марди Гра“. Това е своеобразен тест, ако го издържи – продължава напред. Но Фонда обърква датите. Те си мислят, че имат един месец за подготовка, а изведнъж осъзнават, че имат само една седмица. Хопър отчаяно се опитва да събере набързо приятели с 16-милиметрови камери. Те осъзнават, че им трябва и истински продуцент – за предпочитане такъв, който се ориентира добре в обстановката в Холивуд. Параноичен както винаги, Хопър иска да се обгради с роднини и приятели. Той се обажда на зет си Бил Хейуърд и го наема за 150 долара на седмица. Набързо събират екип. В офиса на Хейуърд се провежда продукционна среща вечерта преди да заминат. Всички са дългокоси типове, седят по пода. Срещата е много неофициална и неангажираща, много шейсетарска. В един момент към края на срещата Хопър казва: „Така, хора, нямаме главен осветител. Кой иска да е главен осветител?“, все едно му трябва квестор на изпит. Хейуърд си спомня: „Някаква кифла се изцепи: ‘Аз ще съм главен осветител!’ Бяха я пратили от Ню Йорк като фотограф на продукцията. Денис каза: ‘Хубаво. Искаш ли? Кефи ме. Ти ще светиш филма.’“
„В този момент разбрах, че имаме проблем. Главният осветител си е истинска работа, за която се изискват определени умения. Срещите с Денис бяха като някакви аудиенции. Нямаше начин той да изслуша някой друг. Всичко се изчерпваше с неговите речи. Докато стигнат до Ню Орлиънс, настана война. Много хора не си говорят оттогава, останаха много лоши чувства. И беше много по-лошо, отколкото всеки беше очаквал.“
Брук Хейуърд закарва Денис до летището. Тя казва:
– Правиш голяма грешка, няма нищо да се получи. Питър не може да играе. Познавам го от дете. Ще се направиш на пълен глупак.
– Ти никога не си искала да успея. Трябва да ме покрепяш, а ти ми говориш как ще се проваля. Искам развод.
– Хубаво.
Хопър казва: „Това беше, повече не я видях.“